Тайно се надяваме постепенно да акумулираме Споменът, който да остане и след нас.
Минутите летят във вечността ...
Ние сме мимолетни създания. Като птичка, прелетяла през стаята, сме ние в нашия кратък живот. Ние често забравяме това. Ако ли го помнехме, като лист отбрулен в парк през късна есен би отпаднал от плещите ни товарът на катадневните ядове и дребнавости.
Дълбоко в сърцето си ние чувствуваме, че ни са дадени в тоя чуден, мимолетен живот велики възможности. Дадена е в ръцете ни "зелената пръчица". Дадено ни е да вършим чудо, — чудото на живота, делото на ежедневното възкресение. На едни порти било написано: Всяко утро обновявай се съвършено. Властни сме да превръщаме отпадъка в бодрост, дребнавостта в благородство, невежеството в просветление, злобата в любов.
Надзърнем ли околовръст, ще видим, че невежество цари навред. Ние тъпчем с краката си благата, които са пред нас. Най-простото не виждаме. Бягаме от слънцето, а пресния въздух мърсим с тютюнев дим — с отрова. Нежната дума — простия дар на сърдцето — не ценим. ...
